Бях на крачка от смъртта.“ Това не е метафора, а жестоката

 „ Бях на крачка от гибелта. “
Това не е метафора, а жестоката истина, която Моника Валериева изрича след месеци пъкъл, болежка и битка за живот. Моделът разкри шокиращи детайлности за кошмара, през който е минала, откакто изцяло ненужна естетична процедура съвсем я убива, написа

Всичко стартира преди близо 8 години, когато Моника се подлага на слагане на Aquagel в седалището – течен филър, а не импланти, както доста хора считат. Манипулацията е направена за размер и натурален резултат. „ Бях извънредно удовлетворена – без белези, без пластмаса, с натурален резултат “, признава тя.

Години по-късно обаче идва шокът.



В края на август положението ѝ се утежнява ненадейно. Висока температура, цялостно безсилие, непоносима болежка и срив на организма. „ Чувствах се зле по метод, по който в никакъв случай през живота си не съм се чувствала. Не болен съм. Не съм хипохондричка. Но знаех, че нещо не е наред “, споделя Моника.

След часове на утежняване тя колабира вкъщи. Не припада – тялото ѝ просто се предава. В „ Пирогов “ лекарите регистрират кръвно 70/40 – стойности, които приказват сами за себе си. Още същата нощ е призната по неотложност и оперирана.

Оттам стартира същинският пъкъл.



„ Всяка нощ чаршафите ми бяха вир вода. Бях на най-силните обезболяващи, със системи, със синини от кръворазредители. Болката не минаваше. Не можех да се изправя. Не свалях температурата “, спомня си тя.

Следват няколко интервенции, месец в болница и муден, непосилен опит да се научи още веднъж да върви. Но кошмарът не завършва с изписването.

Месеци наред Моника живее в обаян кръг – висока температура, сривове, боязън, антибиотици без резултат. Истината става ясно едвам след нови микробиологични проучвания: всеобща находка на извънредно рискова бактерия и съществуване на още една – смъртоносна и супер резистентна.

„ Тези бактерии не се убиваха от общоприетите антибиотици. Бяха чувствителни единствено към два – тежки, болнични антибиотици “, разкрива тя.



Причината? Вътреболнична зараза, обвързвана с интервенцията, която по личните ѝ думи не е била жизненоважна. „ Пиша това, с цел да мислите добре дали си костват процедурите, които не са нужни за живота ви “, предизвестява Моника. И прибавя изрично: „ Винаги търсете бактерия. Винаги! “

Борбата продължава близо четири месеца – физически, душевен и прочувствено. Имало е моменти на цялостна мрачевина, боязън и изтощение. Но тя не се отхвърля.

„ Сблъсках се с лимита си. Плаках, крещях, изтърпях ужасни неща. Но се изправих на крайници “, споделя Валериева.



Днес Моника е жива – признателна, по-силна и с мъчителен, само че скъп урок. „ Получих премия за ужаса – едно хубаво дупе, само че и същински другари, уроци за живота и още по-голяма жадност да пребивавам “, признава тя с горчива подигравка.

В края на откровението си моделът насочва мощен зов: бъдете с околните си, бъдете хора и не забравяйте да казвате най-важните думи – „ Обичам те “.